Автор: Биляна Веселинова, Труд Следвайте Гласове в ТелеграмОт няколко седмици във фокуса

Автор: Биляна Веселинова, " Труд "  Следвайте " Гласове " в Телеграм

От няколко седмици във фокуса на вниманието ни са митингите на енергетици и миньори от „ Топлоелектрическа централа Марица изток 2 “ ЕАД за запазването на въглищната ни енергетика. Разговаряме с един от някогашните шефове на сдружението проф. доктор Иван Марков, който акцентира, че работещите в бранша пазят освен работните си места, само че и енергийната сигурност на България. При стачка на миньорите, родните централи биха имали въглища за към месец. „ След това централите стопират да работят “, споделя проф. Иван Марков.

- Професор Марков, проследявайки настояванията енергетици и миньори, попаднах на решение на Комисията за водно и енергийно контролиране от 2020 година за продължение на лицензията на „ Топлоелектрическа централа Марица изток 2 “ с нови 20 години, считано от 24 март 2021 година Какво се промени толкоз за две години, че през днешния ден към този момент въглищната енергетика се явява толкоз нездравословна и недоходоносна, в случай че би трябвало да имаме вяра на ръководещото болшинство?

- Мисля си, че нищо не се е трансформирало. Всичко продължава да се случва на база на нечие скимване. Струва ми се, че от доста време у нас събитията, изключително в енергетиката, наподобяват на онази фраза „ Няма попътен вятър за ладията, която не знае къде отива “. Все съумяваме да се блъскаме от едната в другата прекаленост – коства ми се, че някакви персонални или непознати ползи в избран миг стават преобладаващи и по тази причина и имаме такова деформиране на картината в напълно гротескни форми. Изходът от тази обстановка е да се вгледаме в нашите национални ползи, какви са нашите благоприятни условия, по-късно и какви са уговорките ни в общността, в която участваме – Европейския съюз и на тази база към този момент да изградим дълготраен и сигурен метод към въпросите на енергетиката. Само по този начин ще можем да решаваме дейно нашите проблеми и да реализираме уважението на нашите сътрудници. 

- До какъв брой е оневинен митингът на миньорите и енергетиците сега, които споделят, че с дейностите си бранят и енергийната самостоятелност на България?

- Протестът на миньорите и енергетиците е оневинен, доста обективен и даже е подценяван, тъй като става въпрос за една витална нужда за всички българи. Бих споделил даже, че тази нужда касае и прилежащите страни – достъпът до електрическа енергия. Не мога да си показва, че в третото хилядолетие ще приказваме за възможен дефицит на електрическа енергия или ще можем да съществуваме без електрическа енергия. Ако комплекс „ Марица Изток “ не работи, това значи, че страната ни ще изпитва дефицит на електрическа енергия. Можем да си приказваме всевъзможни приказки, само че обикновен взор върху мощностния баланс на България демонстрира, че решаващо място в производството на електрическа енергия имат термичните централи. Напоследък чувам и някои „ специалисти “ - в доста ярки кавички, които приказват, че можем и да внасяме електрическа енергия, само че опциите за импорт са доста лимитирани. Откъде ще внасяме? Ако не работят централите в „ Марица Изток “, това значи, че всеки час регулярно ние би трябвало да внасяме 2300 мегавата електрическа енергия. Разбира се, потребностите през зимата са по-високи, тъй че няма по какъв начин и да е регулярно, само че даже и освен това изискване, ние нямаме опция да внасяме такива количества. Възможностите за импорт по далекопроводите ни са за 1500-1600 мегавата и се оформя един дълготраен недостиг от близо 700 мегавата. За какво приказваме? Това са обикновени сметки, които би трябвало да бъдат погледнати, да се създадат съответните заключения и комплекс „ Марица Изток “ да продължава да работи. 

- Какво значи на неекспертен език „ базова и контролирана мощ “, каквато се явява в енергийната сигурност на България Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “?

- Графикът за ползване на електрическа енергия в денонощен режим е по-ниско ползване през нощта, заран и вечер се показват с пикове на ползване или утринен и вечерен връх и денем е някъде по средата на ползване сред сутринта и вечерта. Това произвеждане, което е в основата на този график, което обезпечава непрекъснато нужната електрическа енергия, се назовава базова електрическа енергия. „ Марица Изток 2 “ и АЕЦ „ Козлодуй “ са базови мощности, базови централи, тъй като дават тази базова електрическа енергия. Интересна специфичност е, че АЕЦ „ Козлодуй “ има доста дребни благоприятни условия да контролира количеството електрическа енергия, която създава. Например, всеки блок там създава по 1000 мегавата и може да се придвижи единствено няколко % по-надолу или по-нагоре. Докато термичните централи в „ Марица Изток 2 “ имат по-разширена опция. Примерно – един блок от 235 мегавата може да създава и то при съблюдаване на технико-икономическите индикатори и 130 мегавата. Разбирате, че това е съобразено с потреблението, а когато потреблението варира, варират и опциите за генериране на електрическа енергия и тъкмо този развой е по-добър при „ Марица Изток “. По този метод се контролира и енергийната ни система, а тези централи с изключение на, че обезпечават мощ, обезпечават и сигурност на цялата система. Отделен въпрос е, че сигурност значи и обстоятелството, че те работят с наше, локално гориво, чието произвеждане зависи единствено от нас – дали да го произвеждаме или не. 

- Как би изглеждала енергетиката на България, в случай че комплекс „ Марица Изток 2 “ работи напълно на пазарен принцип?

- Блестящо! Мога да дам и образец, какво би станало, в случай че „ Марица Изток 2 “ да работи напълно на пазарен принцип: Централа покрай Белград купува въглища от „ Мини Марица Изток “. Една част ги транспортира с авто извоз, друга с жп-транспорт, шлепове и други, само че като цяло ги транспортира стопански неизгодно. Въпреки това тази централа работи на чисто пазарен принцип. Ето го действителния пазарен принцип – в случай че нашите централи работят по този начин, проблем няма да има. Лошото е, че върху тях се упражнява недодялан, административен напън – неприемлив! Натиск за заплащане на така наречен квоти за въглеродни излъчвания. Според мен търговията с квотите за въглеродни излъчвания е по-цинична и от търговията с плебеи. Търговията с плебеи нарушава самостоятелни права, а търговията с квоти нарушава общите права. За какво е тази търговия? Това пазарен принцип ли е? Кой дефинира цените, какво се търгува по тях, на какъв принцип се дефинират квотите – това е административно решение, тук няма никакъв пазарен принцип. 

- Да разбираме, че по този начин наречената „ Зелена договорка “ в 21 век е като търговията с плебеи в предишното?

- Можем да я разгледаме даже в по-сериозен проект, освен това – разберете, че не желая да демонстрираме балкански дебелоглав на отказване. Но Европейският зелен пакт е нещо доста съществено, което цели да промени даже манталитета ни, що се отнася до отношението ни към околната среда. Само по себе си концепцията е чудесна и би следвало да бъде подкрепена, само че методът, по който се цели да бъде въведен Зеления пакт, напрактика съществено го дискредитира. Не е направена действителна оценка на въздействието му. Например, в случай че в Европа се съкратят 500 тераватчаса въглищни централи, това в международен мащаб значи едвам 4 % по-малко въглероден диоксид. Ще бъде ли усетено в света това редуциране на мощности? Второ – демонизирането на въглеродния диоксид е въпрос, към който би трябвало да се подхожда доста деликатно. Знаем, че той е част от атмосферата, знаем, че въглеродния диоксид е нужен за растежа на зелените растения и взе участие в хранителната верига. Идеята за унищожаването на въглеродния диоксид е недомислена и по-скоро в този Зелен пакт би трябвало да помислим на какво равнище би трябвало да осигурим въглероден диоксид. Ако продължаваме да ограничаваме въглеродния диоксид, зелените системи могат да станат жълти, кафяви или даже черни. Освен недъзите му при самото му основаване, Европейският зелен пакт има условия – до 2030 година да се редуцира въглеродният диоксид по отношение на 1990 година с 55 %. Самият метод на взимане на това сякаш общо решение в Европейски Съюз беше неподобаващ пазарлък – от 40, отидоха на 60 %, след това на 50 %. В това нямаше никаква научна аргументация, а беше чисто политическо, административно решение.  България през 1990 година има генериран към 105 млн. тона въглероден диоксид, а в този момент генерираме 42 млн. тона – значи, че това изискване е изпълнено от България. От енергийния бранш през 1990 година излъчванията са били 68 млн. тона, в този момент са 27 млн. тона. Като погледнем числата излиза, че България няма защо да заплаща въглеродни квоти и може да излезе от тази система. Още повече, че министър председателят сподели, че ще остави ТЕЦ-овете да работят на пазарен принцип. Е, дано българските ТЕЦ-ове да работят без да заплащат въглеродните излъчвания и всичко се подрежда. 

- Нали знаете, че няма по какъв начин България да напусне Европейския зелен пакт?

- Да, ние не желаеме да излизаме от тази контрактувана рамка, въпреки че има задоволително възражения към нея. Но ето – ние сме постигнали условията по отношение на параметрите от 1990 година до 2030 година, континентът не е единствено наш – да ги реализиран и останалите страни.   

- Как се случи по този начин, че до момента в който въглищните и нуклеарни лобита в цяла Европа спорихте през годините коя централа е по-чиста и безвредна, внезапно на „ енергийния престол “ се настаниха зелените фондове за фотоволтаици и ветрогенератори?

- От няколко десетилетия съм в системата и даже като се направи обикновен разбор се вижда, че не може нито без въглищна, нито без нуклеарна сила. И беше забавно по какъв начин подхождахме запалянковски и към едната, и към другата тематика, само че, да – стана по този начин, че до момента в който двама се карат, трети печели. Но ето нещо значимо, което като общественост би трябвало доста деликатно да преценим – има една наклонност в енергетиката да се занимаваме с нископотенциалната сила – слънчевата и да я отчитаме все още като най-евтина сила. А в случай че приказваме за пазарен принцип, тя е даже по-скъпа от въглищната, тъй като не би трябвало да гледаме единствено енергийния запас. Разсъждавайки за възобновимите енергийни източници, би трябвало да имаме поради, че те би трябвало да се интегрират в енергийната система, а това са разноски, нужни са акумулиращи системи, самите фотоволтаици имат живот от порядъка на 25-30 години, акумулаторите са с два пъти по-малко живот – това са нови разноски. Енергийният систематичен оператор (ЕСО) афишира търг за пренастройване на мрежата от 220 kV на 400 kV, а това са вложения за близо 1 милиарда лв., с цел да могат да се включват фотоволтаици. Не би следвало запалянковски, а правилно да оценим изгодите от производството на електрическа енергия и вложенията в бранша. Фотоволтаиците са решение, което има вероятност, само че на сегашния стадий е към момента на фаза научни разработки и всеобщото им използване ще бъде неточност.

- Ще би трябвало ли да се подготвим за режим на тока, в случай че стачката на миньорите и енергетиците от „ Марица Изток 2 “ стане факт през идващите седмици?

- Искрено се надявам, че интелектуалното ни равнище е по-високо и ще се откри решение на въпроса. И съгласно мен решението е единствено това – излизаме даже краткотрайно до 2030 година, когато сме изпълнили отговорностите си, от системата за търговия с излъчвания, и нещата се уреждат. Но, в случай че не дай Боже, се стигне до стачка или се стигне до преустановяване активността на тези централи, тогава ще има режим на тока. Смятам, че за режим не можем да се подготвим по метода, по който е структуриран животът ни. Ще бъде нещо грубо, тъй като, примерно, може да си светим със свещи, само че компютърът няма по какъв начин да го подгреем със свещ.

- За какъв брой време имат централите в Старозагорско ресурси от въглища, в случай че приемем, че миньорите излязат в безсрочна стачка?

- Някъде от порядъка към месец.

- И по-късно от кое място взимат въглища, с цел да работят?

- След това не работят.

- А това касае и по този начин наречените американски централи, плюс „ Марица Изток 2 “, по този начин ли?

- Да, всички, това касае всички. Мините зареждат всички. Има и нещо унизително за всички ни. Не знам на кого му хрумна, че може да се ограничи производството на въглища на мините с 40 %. Сигурен съм, че всеки, даже и инцидентно попаднал в стопански университет, научава, че условно непрекъснатите разноски в добивния бранш са високи – от порядъка над 75 %. И в случай че намалиш единиците продукция, ти автоматизирано усилваш себестойността им. Тоест, правиш ги неефективни. 40 % е безспорна нелепост, висша! Показателно е, в случай че се види доклада на „ Мини Марица Изток “ за първото полугодие на тази година – те понижиха добива някъде с към 40 % и са на 57 млн. лв. загуба. Миналата година, когато са работили обикновено, са на 40 милиона лв. облага. 

- Какво може да бъде решението за българската енергетика, поради обстоятелството, че даже нямаме даже още енергийна тактика за идващите години?

- Да бъдат предпазени въглищните централи. Те да си работят умерено. На пазарен принцип - както работят сръбските и турските централи. Защото, в случай че нашите централи не работят, турските и сръбските ще работят. Смятам, че членовете на държавното управление би трябвало да осъзнаят това, да се създадат обикновени планове и да се отиде с тях в Брюксел. Нека покажат какво сме постигнали като страна, участваме пълноценно в Европейския зелен пакт или както го назовават, само че дайте да продължим нататък, с цел да можем да се развиваме. Иначе какво ще им предложим на сътрудниците от Европейския съюз – режим на тока? Трябва да бъде разхлабена примката от шията на въглищните централи и да се намерят положителните решения за българската енергетика. Ако имаме държавници, даже и на приблизително равнище, въпросът е решим.

Проф. доктор Иван Марков е роден на 3 август 1949 година в с. Обручище, Старозагорско. Работил е в „ Марица-Изток “ над 25 години. Два пъти е бил заместник-министър на енергетиката. В интервала 2005-2009 година е изпълнителен шеф на „ Мини Марица-изток “ ЕАД.

Инфо: " Труд "